Ламинантен паркет върху стария мокет

loading...

Дълго властваща строителна практика в панелното строителство бе върху подовата бетонна плоча да се лепне някакъв мокет и толкова. Бързо, лесно, евтино и далеч от всякакви санитарни норми решение.

Така подовата конструкция няма никаква топлоизолация и никаква звукоизолация. Затова пък се живее задушевно и в комунално съобщество, осигурено от добрата междужилищна чуваемост. Ако задълбаем темата и в посока на статичното електричество, с което всеки стъпващ върху изкуствената настилка се зарежда като електрически кондензатор, но сега темата ни не е за вредата от електросмога, който ни обгръща отвсякъде.

Находчивият обаче може и недостатъците да превърне в предимство. Такъв именно случай е възможността върху стария мокет да се положи модерен ламинатен паркет. Това, от една страна, спестява много труд и мръсотия, свързани с отлепването на мокета, с изстъргването на остатъците от лепилото и закърпването на разкъртената тук-там циментова замазка.

От друга страна, мокетът ще изпълнява ролята на сравнително добра звукоизолираща преграда срещу преминаване на ударния шум, породен от ходене и удари върху твърдата подова настилка. В известна степен така ще се подобри и топлоизолацията на подовата конструкция.

Отгоре на всичко жилището ви ще се сдобие с елегантна и функционална подова настилка. Условието за това е мокетът, макар и износен, да бъде здраво залепен към основата и да не бъде с дълъг косъм. На последното условие нашенските масови производства напълно отговаряха. Друго важно условие е повърхността, върху която е залепен мокетът, да бъде равна. Да се надяваме, че тук поне майсторите не са си оставили ръцете.

Това се проверява с двуметров мастар, като големината на пролуката под него не бива да надхвърля 2мм.

В противен случай може да се наложи подравняване, като в случая е най-удобно да се работи със суха смес за подравняване, която се разстила върху мокета.

В статията е описано полагането на настилка от ламинатен паркет направо върху стария мокет. Този вид настилка е оптимален за случая, защото сравнително голямата площ на всяка от дъските позволява по-равномерно разпределение на натоварването и даже на места мокетът леко да поддаде, това няма да се отрази на настилката.

Предимствата на ламинатните паркети.

  • Полагат се бързо и лесно, включително и със собствени сили, без да е необходимо да се плаща прескъпо на майстор.
  • След полагането му паркетът е готов за експлоатация, без да са необходими завършващи операции, както цикленето при обикновения паркет от малки паркетини;
  • Ламинатният паркет не се нуждае от лакиране, защото повърхността му е фабрично залята със силно износоустойчив и устойчив на различни видове замърсявания лак;
  • Ламинатните паркетни подове се поддържат и почистват много по-лесно, отколкото традиционният паркет от масивна дървесина.


Единственият недостатък на ламинатния паркет е, че ако повърхността му се повреди непоправимо, за разлика от паркета от масивни паркетини, той не може да се изцикли, а трябва да се подменя.

Същевременно реномираните производители дават гаранция петнадесет години на паркетите си за жилищни сгради и пет години за обществените, което означава, че при по-грижовна експлоатация ламинатният паркет може да издържи значително по-дълго време. Това, което може да го повреди, е ходенето с твърди подметки с набит по тях пясък. Нещо, което едва ли бихте допуснали в спалнята или хола на жилището си.

Качествените ламинатни паркети имат специална защита по повърхността на кантовете си, така че в дъските да не се просмучи евентуално проникнала през фугите вода. Подобна защита има и откъм долната част на дъските срещу овлажняването им от избила от пода влага. На пазара се предлага доста голямо разнообразие от ламинатни паркети с повърхностен слой от дървесен фурнир или от изкуствен материал –меламин.

Типичен размер на дъските: 1290x199мм и дебелина 8мм или повече.

Кантовете на всяка дъска са обработени на нут и перо, при това размерите им са напълно еднакви, така че се съединяват с лекота, без да остават видими пролуки.

Посоката за полагане на дъските зависи от формата на помещението и разположението на вратите и прозорците в него. За предпочитане е дъските да се полагат по посоката, от която пада светлината. Същевременно при дълги и тесни помещения настилката се реди по-лесно, когато дъските се поставят напречно на по-дългата страна. Решението трябва да се съобрази и с остатъка, който ще се изрязва в краищата на дъските.

Паркетната подова настилка е изградена от здраво слепени по цялата дължина на кантовете паркетни дъски, но като цяло е свободно положена върху мокета. За да може да поеме евентуални термични разширения, тя не бива да опира плътно до стените, а помежду им се оставя фуга широка поне 8мм.

Лепилото се нанася на непрекъсната ивица по цялата дължина на нутовете (по-добре и върху перата - от повече глава не боли). Лепилото е достатъчно, когато избие равномерно по цялата дължина на фугата. Дъската се намества и притиска към предната с почукване през подложно трупче. За да се получи качествена настилка, без каквито и да било фуги, слепените дъски трябва силно да се притиснат една към друга, докато лепилото стегне. За целта има различни самоправски или фабрични приспособления, като вторите, естествено, са за предпочитане.

След пристягане на дъските една към друга през фугите неминуемо ще избие лепило, което трябва своевременно да се почисти с влажна и след това със суха кърпа.

Краищата на паркетното покритие откъм отвори за врати или при преход към друг вид подова настилка трябва да бъдат защитени със специални декоративни метални лайсни, каквито се предлагат на пазара в доволно богат асортимент.

Тесни фуги между паркета и плочките около камината, например, може да бъдат запълнени и с подходящо оцветена спрямо цвета на паркета силиконкаучукова паста.

  • Паркетните дъски се продават опаковани в пакети. За монтирането на паркетната настилка са необходими още: качествено лепило за дърво, прободен ножов трион, чук, приспособления за пристягане на слепените дъски, дървена подложка за предпазване кантовете на дъските при почукване върху тях, дървени клинчета и молив.
  • Паркетните дъски с меламиново покритие отлично имитират различни видове благородна дървесина.
  • Първият ред дъски се поставя успореден на стената, като с помощта на мас та р или канап дъските в него се подреждат така, че кантовете да лежат на една права линия. Откъм стената с помощта на клинчета се оставя фуга, широка 9-10 тт.
  • Вместо клинчета между стената и първия ред дъски може да се подложи една цяла паркетна дъска, която след това се маха.
  • Лепилото се полага в непрекъснат, равномерно дебел шев върху горната повърхност на перото на дъските от първия ред.
  • Челните фуги във всеки следващ ред трябва да са разместени спрямо челните фуги в предния ред на разстояние поне 20 ст. За целта първата дъска в реда съответно се отрязва.
  • При дъските от всички следващи редове лепилото се поставя не само върху перата, а в нутовете, за да се получи здраво слепен и непропускащ влага общ блок.
  • Всяка следваща дъска се причуква внимателно, за да прилепне плътно към съседната и дъската от предния ред. Чука се върху дървено трупче с издълбан в него нут, така че да не се поврежда перото на дъската.
  • Вместо трупче може да се използва и отпадъчно парче паркетна дъска.
  • За да се получи разместване на челните фуги, първата дъска в реда трябва да се скъси. По време на рязането лицевата страна лежи отдолу, за да не се нащърби по линията на среза.
  • На местата, където преминават тръби за отоплителната инсталация, в дъските се прави прорез, като от всяка страна на тръбата се оставя лифт около 5 тт. За целта линията на рязане се очертава върху гърба на дъската.
  • Отличният инструмент за целта отново е прободният трион. След като така изрязаната дъска се постави на мястото и, изрязаното парче се скъсява на дължина, равна на диаметъра на тръбата, и внимателно се залепва на мястото му.
  • След като настилката е готова, се изчаква около денонощие за окончателно втвърдяване на лепилото. Клинчетата откъм стените се махат и остава да се приковат первазните летви. В ъглите летвите се срязват под ъгъл 45°, като това се прави много лесно и точно с показаното на снимката приспособление.
  • Преходът между паркетната настилка и настилката от керамични плочки в коридора, например, се оформя с помощта на декоративна метална лайсна. Тук показаната се състои от две части, като долната се закрепва към пода с помощта на винтове и пластмасови дюбели.
  • Долната част на шината е вече монтирана към пода с винтове.
  • Горният профил се изрязва според касата на вратата (прави се изрез за фалца в рамката) и с натиск се закрепва към долния профил. Предимството на този, съставен от две части профил е, че главите на винтовете не се виждат. На пазара се продават и метални профили с опростена конструкция, при които обаче главите на винтовете остават видими.
  • Където е необходимо, фугата покрай паркетната настилка може да се запълни със силиконкаучукова паста. Отстрани на фугата предварително се залепва защитна лепенка, за да не се зацапат съседните повърхности.
  • За полагане на подови настилки от ламинатни паркети се предлагат различни професионални пристягащи приспособления.